Какво са екотаксите?

Терминът екотакса е навлязъл в разговорния език като синоним на продуктова такса или за обозначаване на възнаграждението, което се заплаща на организация по оползотворяване (ООп) на масово разпространени отпадъци (МРО) от нейните членове.

Правната дефиниция за продуктова такса е дадена в § 1, т. 7 от ДР на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса:

„Продуктова такса“ е таксата, която се заплаща за пластмасови торбички за пазаруване и за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и за МПС, придобивани за лична употреба чрез въвеждането им на територията на страната от друга държава – членка на ЕС, или внасянето им от държава извън ЕС.

ekotaksi image 1

Терминът екотакса

Популярни синоними на термина екотакса са възнаграждение или вноска към ООп.

Това означава уговореното възнаграждение, което членовете на ООп ѝ заплащат за извършване на дейности по изпълнение на своите задължения за постигане на съответните цели по наредбите за МРО и ЗУО.

С други думи, лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват МРО, носят т. нар. разширена отговорност на производителя и чрез заплащане на екотакса към ООп прехвърлят задълженията си за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, получени в резултат на употребата на продуктите им.

Разграничителните признаци на продуктовата такса и екотаксата (възнаграждението/вноската) са:

  • По чия сметка се внасят: на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите или на ООп на МРО;
  • Основание, на което се внася: МРО, пуснати на пазара от лице, което не изпълнява цели за тях, или МРО, пуснати на пазара от членове на ООп;
  • Естество на задължението: доброволно внасяне по сметка на ПУДООС, договорено възнаграждение между ООп и неин член или внасяне към ПУДООС със санкционен характер при неизпълнение на задълженията от лицата, определени със заповед на министъра на околната среда и водите;
  • Разходване: от ПУДООС – за проекти и обекти за управление на отпадъците, или от ООп – за изграждане на система и постигане на цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на съответния вид МРО на територията на Р България.

В Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с Постановление № 76 на МС от 12.04.2016 г., е регламентирано кога, как, от кого, за какво, в какъв размер и с какви документи се заплаща и удостоверява продуктовата такса, както и редът за нейното възстановяване.

Въвеждане на екотаксите в България

Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз и преговорите по глава Околна среда в законодателството бяха въведени изискванията на европейските директиви в тази област с договорен отлагателен период до 2011 г.

С Постановление № 137 от 29 юни 1999 г. за приемане на тарифа за таксите за продукти, след употребата на които се образуват МРО (Обн., ДВ, бр. 60 от 02.07.1999 г., в сила от 03.01.2000 г.), бяха въведени такси за тези продукти.

Поетапно задължени лица по Тарифата са производителите и вносителите на пневматични гуми, моторни превозни средства, опаковани стоки, батерии и акумулатори, масла и електрическо и електронно оборудване.

Тарифата е приета на основание чл. 36 от отменения Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, който гласеше, че за продукти, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или МРО, се заплащат такси.

До приемането на наредбите за съответния вид МРО и създаването на ООп таксите се внасяха по сметка на Националния фонд за опазване на околната среда (сега ПУДООС).

С появата на първите ООп в периода 2004 – 2006 г. лицата, които пускаха на пазара продукти, след употребата на които се образуват МРО, придобиха право на избор – да заплащат продуктова такса в ПУДООС или да станат членове на ООп и да ѝ заплатят възнаграждение за изпълнение на задълженията си по екологичното законодателство.

ekotaksi image 2

Концепцията за продуктова такса/екотакса

ЗУО регламентира принципите и целите, мерките и дейностите по управление на отпадъците, включително на МРО.

Основополагащ е принципът на разширена отговорност на производителя съгласно Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО), който е въведен в ЗУО.

Съгласно § 1, т. 35 от ДР на ЗУО

„схема за разширена отговорност на производителя“ е набор от мерки, предприети с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък.

В съответствие с този принцип производителите на продукти следва да поемат финансова и всякаква друга отговорност за:

  • Предотвратяване и намаляване на отпадъците, образувани при тяхното производство;
  • Прилагане на мерки при проектирането и производството на продукти за улесняване на предварителното третиране и оползотворяването, особено на повторната употреба и рециклирането им, както и на материалите и на компонентите от продуктите (например влагане на компоненти, които подлежат на многократна употреба или предотвратяване на съдържание на материали и вещества, представляващи риск за околната среда);
  • Прилагане на изискванията за екодизайн, улесняващи повторната употреба и рециклирането на отпадъците, образувани след крайната употреба на пусканите на пазара продукти;
  • Етикетиране и поставяне върху уреда на четлива, видима и трайна маркировка;
  • Предоставяне на потребителите на писмена информация на български език за значението на маркировката и за начина на изпълнение на задълженията си;
  • Изпълнение на задълженията си при спазване на йерархията при управление на отпадъците за образуваните МРО.

В България има изградена система за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на МРО, което е предпоставка за изпълнение на целите по наредбите.

Разширената отговорност на производителя се отнася за 6 вида МРО:

  • Отпадъци от опаковки – от 2004 г.
  • Излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) – от 2005 г.
  • Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) – от 2006 г.
  • Отпадъчни масла и нефтопродукти (ОМ) – от 2006 г.
  • Негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) – от 2006 г.
  • Излезли от употреба гуми (ИУГ) – от 2011 г.
ekotaksi image 1 5

Съгласно чл. 14 от ЗУО лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1.

Лицата имат право на избор за начина, по който ще изпълнят задълженията си:

  • Като членуват в ООп
  • Като изпълнят задълженията си индивидуално.

Лицата, които не изпълняват задълженията си по някой от предвидените два начина, следва ежемесечно да внасят продуктова такса в ПУДООС в нормативно фиксиран размер.

В случаите, когато задължените лица членуват в ООп, заплащат възнаграждения, които се определят на пазарен принцип.

В зависимост от пазарния си дял и на базата на анализ на икономическата ситуация в страната всяка ООп преценява размера на възнаграждението, което определя за дейностите по изпълнение на целите.

Обикновено ООп определят възнагражденията си като процент от продуктовата такса – т.е. възнагражденията на организациите са по-ниски и затова задължените лица предпочитат да станат техни членове, вместо да заплащат продуктова такса към ПУДООС.

Освен това с договорите, сключени между ООп и техните членове, последните биват облекчени по отношение на всякакви административни и други формалности.

Срещу полученото възнаграждение ООп се задължават да изпълняват задълженията на своите членове при спазване на всички нормативни изисквания, условия и мерки по издаденото разрешение и в съответствие с утвърдената програмата за управление на МРО.

В европейските директиви са определени количествени цели за четири вида масово разпространени отпадъци:

  • ИУМПС
  • ИУЕЕО
  • НУБА
  • Отпадъци от опаковки

В България са поставени количествени цели за събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на шест вида МРО – изброените + ИУГ и ОМ.

Европейските директиви изискват всяка държава членка да докладва на определен период прилагането на директивите на национално ниво.

Съгласно информацията, достъпна на интернет страницата на Европейската комисия, България изпълнява поставените цели.

Това се дължи и на регламентацията, свързана с постигането на цели чрез колективни системи по оползотворяване и въведените за тях екотакси.

Логично възниква въпросът при положение че концепцията за създаване на колективни системи за изпълнение на цели за МРО дава добри резултати по отношение на управлението на отпадъците, целесъобразно ли е да се въведе и за други отпадъци (например за текстил и опасни отпадъци)?

Това е въпрос на бъдещето, тъй като е необходимо да се вземе информирано решение с участието на всички заинтересовани лица на базата на анализ на пазара и прилаганите политики.