Как се определят цените на екотаксите, които се заплащат на ПУДООС?

Продуктовите такси, постъпващи в ПУДООС са определени като вид екотакса за неизпълнение на цели и са фиксирани нормативно в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса.

Те изпълняват ролята на т.нар. такси за „неизпълнение на цели“, които са широко застъпени в страните от Централна и Източна Европа, и се дължат при определени условия, а именно когато:

  • пускащото на пазара лице не членува в организация по оползотворяване, или не изпълнява цели индивидуално, или
  • лицата, членуващи в организация по оползотворяване, не й заплатят уговореното възнаграждение и/или не са й предоставили информация относно количествата продукти, пуснати на пазара; или
  • лицата, членуващи в организация по оползотворяване, са отчели към нея по-малки количества продукти от действително пуснатите на пазара за съответния отчетен период.

Размерът на този вид екотакси (продуктови такси) следва да е достатъчно голям и да надхвърля обикновените разходи за изпълнение на цели, тъй като изпълнява функция на икономически инструмент, който стимулира задължените лица да имат активна роля и да се включат в колективни или индивидуални системи за управление на отпадъците.

За определянето на тези такси не съществуват определени нормативни правила, но следват изпълнението на ролята си и се определят задължително като по-големи от разходите са изпълнение на цели за дадения МРО.

 

Как ще се определят цените на екотаксите след 2020 година ?

 

На 14 юни 2018 г. в Официален вестник на Европейския съюз се публикува Директива (ЕС) 2018/851 на Европейския Парламент и на Съвета, която изменя Рамкова Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците, и която е част от законодателния пакет на ЕС за кръговата икономика. Измененията предстои да бъдат анализирани и да се транспонират в националното законодателство.

Ревизираното европейско законодателство за отпадъците определя нови цели за рециклиране и задължителни РОП системи (например за всички опаковки, т.е. не само за битовите, които трябва да се въведат до 31 декември 2024 г.), както и хармонизирани минимални изисквания за тях, за да се намалят различията между държавите-членки (ДЧ).

Предстои всяка ДЧ да определи ясно ролите и отговорностите на лицата, които пускат на пазара продукти.

Освен това, директивата въвежда ново определение за система за РОП, според което това е:

набор от мерки, предприети от държавите членки, с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък“.

Рецитал 14 от преамбюла на Директива (ЕС) 2018/851 уточнява, че задължението „може да включва и организационна отговорност и отговорност за допринасяне за предотвратяването на образуването на отпадъци, както и за многократната употреба и рециклиране на продуктите“.

За определянето на екотаксите, в РДО се въвеждат основни правила, изброени по-долу:

Покриване на разходите за управление на отпадъците.

 

Екотаксите следва да покриват следните разходи по управлението на отпадъците от продуктите, които производителят пуска на пазара (не важи за РОП за ИУМПС, НУБА, ИУЕЕО):

  • разходите за дейностите по разделно събиране на отпадъци и тяхното последващо превозване и третиране, в т.ч. третирането, което се изисква за постигането на целите за управлението на отпадъците, при отчитане на приходите от повторната употреба, от продажбата на вторичните суровини от тези продукти и от непотърсени депозитни такси;
  • разходите по предоставянето на подходяща информация на притежателите на отпадъци (за мерките за предотвратяване на отпадъци, центровете за повторна употреба и подготовка за повторна употреба, системите за обратно изкупуване и др.),
  • разходите по събирането на информация и докладването на данни за отпадъци съгласно нормативните изисквания.

Директивата въвежда изключение от начина, посочен в т. 1 за разпределение на финансовите отговорности, от което ДЧ могат да се възползват, при условие че:

  • производителите на продукти поемат най-малко 80% от необходимите разходи (за РОП системи, въведени за изпълнение на директивни цели за отпадъци);
  • производителите на продукти поемат най-малко 80 % от необходимите разходи (за РОП системи, въведени след 4 юли 2018 г. за постигането на цели за отпадъци, въведени единствено в законодателството на дадена ДЧ);
  • производителите на продукти поемат най-малко 50 % от необходимите разходи (за РОП системи, въведени преди 4 юли 2018 г. за постигането на цели за отпадъци, въведени единствено в законодателството на дадена ДЧ).

Условието за прилагане на това изключение е останалите разходи да се поемат от първоначалните производители или дистрибутори на отпадъците.

Това изключение е неприложимо за намаляване на дела на разходите за сметка на производителите на продукти за РОП системи, въведени преди 4 юли 2018 г.

Еко модулиране на екотаксите.

 

Екотаксите се модулират по отношение на отделни продукти/ групи сходни продукти, като се отчита тяхната устойчивост, пригодност за ремонтиране, пригодност за повторна употреба и рециклиране, както и наличието на опасни вещества, като така се възприема подход, основан на жизнения цикъл – това е т.нар. еко-модулиране на таксите и то се въвежда по преценка и ако е възможно. Практиката показва, че работи там, където има въведена РОП система без конкуренция.

Екотаксите са определени по разходо–ефективен начин.

 

Това означава, че те не следва да надвишават разходите за предоставяне на услугите по управление на отпадъците по разходно-ефективен начин. Условието е тези разходи да се определят по прозрачен начин между всички заинтересовани лица и да са възможно най-точни.

Пример за такива такси са диференцираните такси според разходите за третиране.  За заварените случаи директивата определя РОП да се приведат в съответствие с тези правила до 5 януари 2023.

Чл. 14 на Директивата предвижда възможност за ДЧ да решат, че разходите за управление на отпадъците ще се поемат частично или изцяло от производителя на продукта, от който произтичат отпадъците, както и че дистрибуторите на такъв продукт могат да поделят помежду си тези разходи.

Друга новост, която въвежда Директивата е, че екотаксите, плащани от производителите за продадена единица или за тон продукти, пуснати на пазара, следва да бъдат обявявани от организациите.

Това са основните правила, върху които ще се определят бъдещите условия за определяне на екотаксите, като се очаква ЕК да приеме насоки за модулация на екотаксите, които ДЧ следва също да вземат предвид.