Екотаксите в различните държави на ЕС

ecotax

Екотаксите, като следствие от принципа за разширена отговорност на производителя (РОП) не са унифицирани и нямат съизмерими показатели, тъй като във всяка държава членка (ДЧ) са въведени различни системи според собствените ѝ национални специфики. Чрез измененията в последния законодателен пакет за кръговата икономика на ЕС се въведоха минимални изисквания към тези системи, за целите на прилагането на унифицирани правила и подходи, като на ДЧ е даден 2 годишен преходен период за транспониране и прилагане на тези правила, до 5 юли 2020 г.

Съгласно въведената дефиниция в Рамковата Директива за отпадъците „схема за разширена отговорност на производителя“ означава набор от мерки, предприети от държавите членки, с цел да гарантират, че производителите на продукти носят финансова отговорност или финансова и оперативна отговорност за управлението на отпадъците като етап от жизнения цикъл на продукта след превръщането му в отпадък“.

Принципът за разширена отговорност на производителя не съществува само в Европейския съюз, и е широко застъпен на световно ниво, в т.ч. и в Австралия, САЩ, Канада, Чили, Бразилия, Колумбия, Япония, Мексико, Турция и др.

Системите за РОП имат различни измерения, характеристики и приложения и могат да бъдат съчетани с различни икономически инструменти и политики, за да имат по-добър ефект: например въвеждане и поетапно увеличаване на такса депониране, такса изгаряне, такса неизпълнение на цели и др. В ЕС няма нито една система за отговорност на производителя, която да е абсолютно идентична с такава от друга ДЧ. Всяка система има своите специфика и е уникална в сравнение със системите в другите ДЧ.

В някои държави съществува т.нар. такса „неизпълнение на цели“, която се налага, когато не се изпълняват цели за рециклиране. За да има ефект тази такса трябва да е много висока, като основната й цел е да стимулира производителите и вносителите да се включат в колективни системи на организации по оползотворяване, и да постигат определени цели. Такъв тип такса обикновено има в страните от Централна и Източна Европа.

Такъв е например случаят с продуктовата такса в България, която се заплаща на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). У нас се прилага система, при която пускащите на пазара определени продукти могат да изпълняват задължения за изпълнение на цели за събиране и рециклиране на отпадъци, както и всички останали задължения, свързани със създаване на система за управление на съответния масово разпространен отпадък (МРО) както следва:

  1. Индивидуално;
  2. колективно – чрез включване в организация по оползотворяване, на която заплащат съответни възнаграждения (същинските екотакси);
  3. заплащане на продуктови такси на ПУДООС (това е вид на т.нар. такса „неизпълнение на цели“, приложима за държави от Централна и Източна Европа).

В различните държави екотаксите за даден продукт се формират въз основа на различни видове разходи за справяне с отпадъка, който се получава в края на жизнения му цикъл. Това обикновено включва разходи за събиране, третиране на отпадъци, и други разходи, като например за разпространяването на информация, като в някои държави този процент е фиксиран в съответното законодателство на държавата: например в България за организациите за ОМ (3%), за НУБА (3%), за ИУЕЕО (5%); в Полша за организациите за опаковки (5 %); в Естония за организациите за опаковки (1% от годишния оборот), и т.н.

Следва да се има предвид, че в някои държави се въвежда минимална такса за организация, която се основава на различни критерии: напр. в Испания задължени лица, които пускат на пазара под определен тонаж заплащат т.нар. минимална такса, която е фиксирана.

Аналогични механизми работят във Франция и Белгия. Над този размер се заплаща възнаграждението (екотаксата), определено от организацията, за всеки тон продукт, пуснат на пазара и ли за брой продукт (напр. при текстила във Франция).

 

Примери за екотаксите и формирането им в различни държави на ЕС

По-долу са разгледани някои държави с примерни системи за прилагане на принципа за разширената отговорност на производителя и съответно различно приложения на т.нар. екотакси.

 

Франция

Франция е държавата, в която е изразен най-силно този принцип, резултат от който са и екотаксите, и са обособени множество колективни системи за управление на широк набор МРО.

Първата система за отговорност на производителя във Франция също е въведена през 90-те години относно отпадъците от опаковки. В последствие са въведени и други системи за РОП, някои от които въз основа на директивни изисквания (ИУЕЕО, НУБА, ИУМПС), други въз основа на национални решения за справяне с отпадъците и увеличаване на дела на рециклираните материали (текстил, гуми, мебели, лекарства, газови бутилки, графична хартия и др.).

Друга характерна особеност за Франция е, че обикновено за всеки МРО се установява по 1 бр. организация, която е национално представена (текстил, опаковки), като в редки случаи може да достигнат до 3 бр. (ИУЕЕО).

Екотаксите се заплащат на организацията по оползотворяване на съответния вид продукт. Те обхващат разходите от всички етапи на жизнения цикъл на продукта: от неговия (еко) дизайн до многократните етапи на повторното му използване и рециклирането, и се основават на оптималното функциониране на операторите за събиране и сортиране на отпадъци.

Тези екотакси се определят на база на т.нар. „диференциран подход“, при който се стимулира конкретно изпълнение (напр. производителите, които спазват критериите за екодизайн заплащат по-малки такси в сравнение с тези, които не правят нищо и разходите за сортиране на продуктите им са по-големи. Този подход, наричан още „еко модулиране“, обаче е не винаги приложим на практика и за всички системи, и е установено, че работи само когато на пазара има една организация. В случай, че тя има конкурент, е спорно доколко този механизъм би издържал финансово.

Екотаксите се определят ежегодно възоснова на методология, при която се изчисляват разходите за събиране, транспортиране, предварително третиране и др. разходи за управление на отпадъците. За ИУЕЕО, например екотаксите се формират според определени екологични критерии: повторна употреба, рециклиране, жизнен цикъл, наличие на опасни вещества и т.н.

Франция прилага т.нар. „споделен модел РОП, при който е налице споразумение между промишлеността и местните власти относно събирането. Общините са отговорни за събирането и често за сортирането на отпадъците, образувани на територията на общините, докато промишлеността носи финансовата отговорност. Тук съответно има разпределение на разходите и в някои случаи организациите заплащат на общините разходите за събиране на отпадъците, като това ежегодно се включва в модела за образуване на екотаксите в организациите на различните видове МРО.

Подобен модел прилагат и Испания, Белгия, Франция, Холандия, Италия, Чехия, Словения. В Германия РОП системите организират и поемат разходите за разделното събиране на отпадъците (напр. от опаковки). Аналогична е системата и в Австрия, Белгия и Швеция.

За битовите отпадъци схемите са обвързани с местните власти за събраните материали, дори когато разделното събиране е извършено от частно дружество, определено от местен орган. В този случай системите финансират част от разходите за събиране, при условия, свързани с качеството на събраните материали. Системата работи по този начин освен във Франция, и в Испания, макар че подходът и резултатите в двете държави са различни.

Във Франция местните власти сключват договор с организацията, която да приема събрания от тях отпадък, но същевременно имат право да сключват договор и с дружества, с налични разрешения за събиране и третиране на отпадъци.

Относно отпадъците от селскостопански пластмаси, Франция е установила доброволно споразумение и съответните секторни търговски асоциации създават компания, която да я управлява.

 

Германия

 

Германия е първата ДЧ, която въвежда принципа за отговорност на производителя през 90-те години по отношение на отпадъците от опаковки. В последствие принципа се разпростира и върху други продукти, като например: отработени масла (ОМ), батерии и акумулатори (БА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУЕЕО), електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), отпадъчно дърво и др.

РОП съществува за ИУМПС, отработени масла, ЕЕО, БА, като системите са различни според особеностите на съответния отпадъчен поток.

За някои потоци тези системи са „вертикално интегрирани“, и се състезават за да привличат задължени лица в системите си. Такива са всички системи за отговорност на производителя в България. За разлика от тях, обаче, в Германия и Австрия, тези системи използват една обща инфраструктура за отпадъци.

Друга особеност, е че за някои отпадъци тези системи съществуват паралелно с друг вид системи, например депозитни, какъвто е случаят, например във Финландия, Норвегия, Швеция и др.  Такъв е примерът и с въведената в Германия през 2003 г. задължителна депозитна схема за опаковки за безалкохолни напитки. При тази система се заплаща депозит от 25 евроцента при пускане на пазара на съответния продукт (бутилка безалкохолна напитка), който се възстановява при връщане на отпадъка в обособени пунктове и места.

Подобна система е въведена и в Полша (за батерии и акумулатори), Швейцария, Британска Колумбия. Целта на тази система е да въведе стимули и да премахне манталитета на обществото да изхвърля отпадъка заедно с другите отпадъчни потоци.

В Германия на производителите е разрешено да променят организацията по оползотворяване на всяко тримесечие. Австрия и Обединеното кралство позволяват на производителите да променят организацията само веднъж на календарна година. В България няма ограничение, но правилото е, че не може да се членува в една и съща организация едновременно за един и същи вид отпадък.

Таксите, начислявани от РОП системите в Германия, не са регламентирани, и позволяват отстъпки, като практиката е че по-големите производители заплащат по-малко на тон от малките производители.

Австрия, от друга страна, изисква екотаксите на производителите да са одобрени от властите, забранява отстъпките и изисква организациите да публикуват екотаксите на своите уебсайтове.

 

Испания

 

В Испания, сред препоръчаните мерки за подобряване на управлението на отпадъците и ресурсите на Испания, е въвеждането нови системи за разширена отговорност на производителя, които да се разширят за допълнителни потоци от отпадъци (напр. мебели, текстил, санитарни и хигиенни продукти и т.н.) и осигуряване на пълно покриване на разходите за събиране и третиране на съответните отпадъци.

РОП съществуват за опаковки, ЕЕО, гуми, батерии, отработени масла и лекарства.  Характерно е че има две организации за опаковки, но те работят по-скоро паралелно – едната е за стъклени опаковки, а другата за всички други опаковки, без стъклените.

Екотаксите се формират въз основата на разходите на организациите. Едната плаща за разделно събиране, транспортиране, сортиране, доставен тонаж за рециклиране и предприети дейности. Тарифите за плащане не са стандартизирани, но се договарят поотделно във всяко споразумение. Режимите на събиране са сравнително стандартизирани, главно чрез поставяне на контейнери.

Формирането на екотаксите в повечето държави се основава на формула, която взема предвид средните разходи за третиране на отпадъците (например Белгия) и / или световната цена на петрола (например в Испания системите за РОП на отработени масла, намаляват екотаксите, когато продажната цена на регенерираното масло се повиши).

 

Словакия

 

В Словакия наскоро се въведе също система за РОП, при която няколко колективни системи се конкурират. Преди това е съществувал Фонд за Рециклиране, който е финансирал проекти в сферата на отпадъците, но тъй като не са постигнати резултати чрез него, се въвежда механизмът на екотаксите, при който пускащите на пазара продукти поемат разходите, възникващи в края на жизнения цикъл на техните продукти.

Екотаксите на организациите се формират от организациите по оползотворяване въз основа на пълните нетни разходи за събиране, сортиране и третиране, като съществува формула за изчислението им.

 

 

Дания

 

В Дания има една организация за ИУЕЕО, която има отделни подорганизации за всяка категория ИУЕЕО, както и за батерии. Целта е да се гарантира, че платените такси са достатъчни да покрият минимум разходите за събиране / третиране на всеки вид ИУЕЕО (таксите, начислявани за определена категория трябва да покриват разходите за тази категория).

 

Великобритания

 

Великобритания въвежда система за отговорност на производителя съществува за опаковки, гуми, МПС, батерии, ЕЕО.

Във Великобритания всеки производител, който пуска повече от 5 тона ЕЕО на пазара годишно, трябва да се присъедини към организация, която го регистрира в една от агенциите за околната среда в Обединеното кралство. Малките производители не трябва да се присъединяват към организация, но те трябва да се регистрират директно в една от агенциите на национално ниво.

В Обединеното Кралство се приема различен модел за прилагане на отговорността на производителя, т.нар. модел „на търгуеми сертификати за рециклиране“, който е приложим например при отпадъците от опаковки. Според тази система дадена компания е задължена за определен процент постигане на цели за събиране и рециклиране на отпадъци от опаковки.

Оторизирана организация продава т.нар. сертификати за рециклиране (за страната и извън страната) за всеки тон отпадък, за който е организирала рециклиране. Компанията, която има количествено задължение купува толкова сертификати, колкото са ѝ необходими за изпълнение на индивидуално определените ѝ задължения.

Интересното при този модел, е че, ако компанията установи, че е закупила повече сертификати от необходимото, то тя има право да ги продаде на пазара на друг задължен субект, който следва да си осигури определен брой сертификати. Този вид система постепенно се изменя според необходимостта и променящото се европейско законодателство и политики.

Всеки задължен производител отговаря за своя дял от целта, изчислен въз основа на формула, която включва следните показатели: обработени опаковки (т.е. опаковки предадени до следващ етап от веригата на доставка) през предходната година (тон); активност (%; това е делът от задълженията на всеки вид доставчик от веригата на доставки: производители, продавачи, т.н. ); цел за рециклиране (%).

Задължените производители могат директно да постигнат целите си, като получат доказателства, че съответното количество отпадъци от опаковки е било рециклирано или оползотворено от тяхно име или чрез участие в одобрена колективна система, която поема юридическа отговорност за доставянето на тези доказателства за тях.

Производителите купуват сертификатите, които се предлагат онлайн чрез платформа за търговия или, ако производителят има търговски отношения с преработвател, той може да закупи сертификатите директно от него.

Цените на сертификатите са променливи, тъй като те се определят от тяхната наличност спрямо търсенето от страна на задължени производители, които се нуждаят от тях, за да постигнат целите си. Те се влияят от различни фактори, които често е невъзможно да се предвидят, като например:

 

  • публикувани данни за рециклирането
  • национални и местни въпроси за решаване
  • проблеми от глобално естество, като напр. международните пазарни цени на вторични суровини и др. под.

За тази променливост например е показателен периода 2005-2006 г. в Обединеното Кралство, когато цените на 1 сертификат (за тон рециклирани метални опаковки) е варирал значително, напр. за стоманата, цените през 2005 г. се повишават от 40 паунда на тон до 200 паунда, и после падат на 70 паунда, а през 2006 г. стартират от 120 паунда и в крайна сметка падат до 2 паунда на тон.

Недостатък на тази системи е, че предварителен бюджет за годишни приходи и разходи е невъзможно да бъде направен, не осигурява средства за инвестиции в необходими инсталации и съоръжения, обезпечаващи непрекъснато покачващите се цели за рециклиране, и има пропуски, свързани с последните изисквания от законодателния пакет на ЕК за кръгова икономика.

В момента схемите на Обединеното кралство се одобряват ежегодно, за разлика от тези в Германия, Франция, Испания, например, които имат разрешения с валидност от минимум пет години, тъй като имат оперативна роля.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *