Какво са Еко таксите

Терминът „екотакса“ е навлязъл в разговорния език като синоним на „продуктова такса“ или за обозначаване на възнаграждението, което се заплаща на организация по оползотворяване на масово разпространени отпадъци, от нейните членове.

Законодателството борави и с двата термина в Закона за опазване на околната среда (чл.56а говори за екотакси) и Закона за управление на отпадъците (ЗУО) – в чл.59 са определени лицата, които са задължени да заплащат продуктова такса.

Легалното определение на „продуктова такса“ е дадено в § 1, т.7 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса: „Продуктова такса“ е таксата, която се заплаща за пластмасови торбички за пазаруване и за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, както и за МПС, придобивани за лична употреба чрез въвеждането им на територията на страната от друга държава – членка на ЕС, или внасянето им от държава извън ЕС.

 Терминът “Екотакса”

 

По-популярното използване на терминът „екотакса“ е като синоним на „възнаграждение“ или „вноска“ към организация по оползотворяване и означава уговореното възнаграждение, което членовете на организация по оползотворяване й заплащат за извършване на дейности по изпълнение на задълженията им за постигане на съответните цели по наредбите за масово разпространени отпадъци и ЗУО.

С други думи лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (МРО) носят т. нар. разширена отговорност на производителя и чрез заплащане на екотакса към организация по оползотворяване прехвърлят задълженията си за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.

Разграничителните признаци на продуктовата такса и екотаксата (възнаграждение) са:

  1. по чия сметка се внася:
  • на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) към Министерството на околната среда и водите или
  • на Организация по оползотворяване на масово разпространени отпадъци
  1. основание, на което се внася:
  • пуснати на пазара МРО от лице, което не изпълнява цели за тях или
  • пуснати на пазара МРО от членове на организация по оползотворяване;
  1. характер на задължението:
  • доброволно внасяне по сметка на ПУДООС или внасяне със санкционен характер, при неизпълнение на задълженията от лицата, определени със заповед на министъра на околната среда и водите или
  • договорено възнаграждение между организация по оползотворяване и неин член;
  1. разходване:
  • от ПУДООС – за проекти и обекти за управление на отпадъците или
  • от организация по оползотворяване – за изграждане на система и постигане на цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване на съответния вид масово разпространени отпадъци на територията на Република България.

В Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса, приета с Постановление № 76 на Министерския съвет от 12.04.2016 г. (обн., ДВ, бр.30 от 2016 г., изм. и доп., бр. 60 от 2018 г.) е регламентирано кога, как, от кого, за какво, в какъв размер и с какви документи се заплаща и удостоверява продуктовата такса, както и редът за възстановяването й.

 

Въвеждане на екотаксите в България

Във връзка с присъединяването на Република България към Европейския съюз и преговорите по глава „Околна среда“ в законодателството се въведоха изискванията на европейските директиви в тази област с договорен отлагателен период – до 2011 г.

С Постановление № 137 от 29 юни 1999 г. за приемане на Тарифа за таксите за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци (Обн., ДВ, бр. 60 от 02.07.1999 г., в сила от 03.01.2000 г.) се въведоха такси за тези продукти.

Задължените лица по Тарифата бяха производителите и вносителите на пневматични гуми, моторни превозни средства, опаковани стоки, батерии и акумулатори, масла и електрическо и електронно оборудване. Тарифата е приета на основание чл.36 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, който гласеше, че за продукти, които в процеса на тяхното производство или след крайната им употреба образуват опасни или масово разпространени отпадъци, се заплащат такси.

До приемането на наредбите за съответния вид масово разпространени отпадъци и създаване на организации по оползотворяване, таксите се внасяха по сметка на Националния фонд за опазване на околната среда (сега ПУДООС).

От 2005 – 2006 г. с появата на първите организации по оползотворяване, лицата, които пускаха на пазара продукти след употребата на които се образуват МРО, придобиха право на избор – да заплащат продуктова такса в ПУДООС или да станат членове на организация по оползотворяване и да й заплатят възнаграждение за изпълнение на задълженията им по екологичното законодателство.

 

Концепция на продуктовата такса/екотаксата

Закона за управление на отпадъците (ЗУО) регламентира принципите и целите, мерките и дейностите по управление на отпадъците, в т.ч. МРО. Основополагащ е принципът „Разширена отговорност на производителя” съгласно Рамковата директива за отпадъците (2008/98/ЕО), който е въведен в ЗУО.

Съгласно § 1, т.35 от Допълнителните разпоредби на ЗУО „Разширена отговорност на производителя“ е екологичен принцип, прилаган като съвкупност от мерки с цел намаляване на общото въздействие върху околната среда от даден продукт чрез въвеждане на задължения и отговорности за производителя на продукта по време на целия му жизнен цикъл и по-специално за ограничаване на съдържанието на опасни вещества, обратно приемане, повторна употреба, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане на отпадъците, получени в резултат на употребата на продукта.

В съответствие с този принцип, производителите на продукти трябва да поемат финансова и всяка друга отговорност за:

  • предотвратяване и намаляване на отпадъци, образувани при производството на техните продукти;
  • прилагане на мерки при проектирането и производството на продукти за улесняване на предварителното третиране и оползотворяването, особено на повторната употреба и рециклирането им, както и на материалите и на компонентите от продуктите, напр. влагане на компоненти, които подлежат на многократна употреба или предотвратяване съдържание на материали и вещества, представляващи риск за околната среда;
  • прилагане изискванията за екодизайн, улесняващи повторната употреба и рециклирането на отпадъците, образувани след крайната употреба на пусканите на пазара продукти
  • етикетиране и поставяне върху уреда на четлива, видима и трайна маркировка;
  • предоставяне на потребителите на писмена информация на български език за значението на маркировката и за начина на изпълнение на задълженията си;
  • изпълнение на задълженията си при спазване на йерархията при управление на отпадъците за образуваните МРО. 

            В България има изградена система за разделно събиране, рециклиране и оползотворяване на МРО, което е предпоставка за изпълнение на целите по наредбите.

Разширената отговорност на производителя у нас се отнася за 6 вида МРО:

  1. отпадъци от опаковки – от 2004 г.
  2. излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) – от 2005 г.
  3. излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО) – от 2006 г.
  4. отпадъчни масла и нефтопродукти (ОМ) – от 2006 г.
  5. негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА) – от 2006 г.
  6. излезли от употреба гуми (ИУГ) – от 2011 г.

Съгласно чл.14 от ЗУО лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, отговарят за разделното им събиране и третиране, както и за постигане на съответните цели за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване, определени с наредбите по чл. 13, ал. 1.

Те имат право на избор за начина, по който ще изпълнят задълженията си:

  • като заплатят продуктова такса в ПУДООС или
  • като членуват в организации по оползотворяване на отпадъци или
  • като изпълнят задълженията си индивидуално.

В случаите, когато задължените лица членуват в организации по оползотворяване, заплащат възнаграждения, които се определят на пазарен принцип. В зависимост от пазарния си дял и анализ на икономическата ситуация в страната всяка организация по оползотворяване преценява размера на възнаграждението, което определя за дейностите по изпълнение на целите.

Обикновено Организациите по оползотворяване определят възнагражденията си в процент от продуктовата такса, т.е. възнагражденията на организациите са по – ниски и затова задължените лица, предпочитат да станат техни членове вместо да заплащат продуктова такса към ПУДООС. Освен това с договорите, сключени между организацията по оползотворяване и техните членове последните се облекчават от всякакви административни и други формалности.

Срещу полученото възнаграждение Организациите по оползотворяване се задължават да изпълняват задълженията на своите членове при спазване на всички нормативни изисквания и условия и мерки по издаденото разрешение и по утвърдената програмата за управление на МРО.

В европейските директиви са определени количествени цели за четири вида

  • МРО – ИУМПС
  • ИУЕЕО
  • НУБА
  • отпадъци от опаковки.

 

В България са поставени количествени цели за събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на шест вида МРО – изброените + ИУГ и отработени масла.

По европейските директиви се изисква всяка държава-членка да докладва на всеки три години относно прилагането им на национално ниво. Съгласно информацията на интернет страницата на ЕК България изпълнява поставените цели. Това се дължи и на регламентацията относно постигане на цели чрез колективни системи по оползотворяване и заплащаното им възнаграждение, т. нар. екотакси.

Логично възниква въпросът при положение, че концепцията за създаване на системи за изпълнение на цели за МРО дава добри резултати по отношение на управление на отпадъците, целесъобразно ли е да се въведе и за други отпадъци, напр. хартия, пластмаси, метали и стъкло. Това е въпрос на бъдещето, тъй като е необходимо да се вземе информирано решение при участието на всички заинтересовани лица и анализ на пазара и всички политики.